Разглобяваме часовник/Разбираем часы

Продължение. Част втора.

Значи първата част минахме. Натрупахме малко инструмент. Разузнахме местата, където расте инструмент. Приготвихме си работно място. И изобщо докато се занимавахме с подготовката, добре се поразходихме на чист въздух и добре разучихме съмнителните места и околностите. Първата част предполагаше достатъчно движение и внимание в похода – трябваше да ТЪРСИМ. Какво да търсим? СИЧКО! Всичко интересно, полезно и необикновено според нашето още не набито око. Горе-долу като Плюшкин. Резултат:

Инструмент. Какъв? Първо отвертки, после пинцети. С тях – бинокулярна лупа, четчици, петрита
чашки по Петри; по-долу – петри, нарицателно в българския химически сленг
Намерихме масълце. Ако ще да е за шевни машини. Ами няма друго. Смятаме, че повече нямаме нищо. НИЩО. Това е. Оправяме се с този примитивен комплект. Но без него не си струва да се започва.

Намерихме часовникови трупове.





Различни. Стари. Ръчни. Намерихме просто механизми – за резервни части.





Вземахме безразборно всичко, което е по-евтино от половин кутия евтини цигари. Това им е цената. Половин кутия Беломор или Прима. Цена на пътуване в градския транспорт. Повече те не трябва да струват. Независимо от състоянието – цели или убити. Само два критерия. Първият – задължителен – не ръждясали. Вторият – желателен – комплектност (всички части на място), без значение, живи ли са. Боклук. Ще се сортира. Какво се получи?

Ръчни дамски.


- Звезда. Стари. Механизъм бъчва, калибър 18 mm. Уж в доисторически времена Французите ги докарали и направили завод LIP. Така че всичко това са Французи.



- Заря - Пензенский часовой завод



- Чайка – стандартни малки механизми, достатъчно стари, но издръжливи.
- Слава – по-нови механизми
- много други марки. Всички са Съветски. СССР. Държавата май се е грижила за работническата класа – часовници произвеждала. Сигурно да не закъсняват за работа.

Мъжки ръчни часовници.


- Победа. Москва. Маяк. С тези марки са произвеждани много часовници. Но ние не обсъждаме часовници, а механизми.



Принципно 2 типа механизми.
- «висок» механизм - например 1МЧЗ - «Москва». Централен секундарник. На времето е използван в почти всички марки – включително в известните «Спорт». При изтегляне на коронката спират. Ерзац-секундомер. По-стария тип механизъм. Не споменаваме техническия калибър – няма смисъл. Все едно не можем да поръчваме части за конкретен калибър.



- «нисък» механизъм – по-съвременния. Страничен секундарник.



И в двата случая заводите произвеждали маса модификации на механизмите – подобрени, опростени, с рационализаторски предложения. Маса оформления. За задоволяване на взискателния клиент.

Освен това, други механизми, като цветовете на дъгата:
- Слава - 2 типа механизми, автоматик и не. Някъде в интернета пишеше, че праобразът им е LIP-T-15. Пак Французи.




- Ракета
- Полет
- Свет
- Луч
- сложни часовници

• с будилник
• хронометър

- за слепи


Нашата задача е да се научим да ги разглобяваме и сглобяваме. По-нататък всеки ще тръгне по своя път. Един само ще ги разглобява. Друг ще ги сглобява до 50%, а после, като му писне, ще ги изхвърли тихо и мирно (стандартните водка/танци ще надвият). Трети ще ги бият с чук на наковалнята – от яд, че не става. А някои спокойно отново ще ги разглобят, ще почакат един—два дни и пак ще опитат. Нормална форма на поведение за толкова необикновено хоби – фина механика.

Почваме с по-простото – мъжки ръчни часовници. Те са по-големи от дамските. По-добре се вижда без микроскоп. Пример - «ниска» Победа. За нас тя е най-простата. «Високата» е сложна за първи път. Схемата на часовниците по принцип е еднаква за всички на една платина. Затова трябва просто един път да разберем и да запомним няколко достатъчно прости схеми. За първите тренировки просто скицираме това, кето разглобяваме.

Корпус:

Заден капак.
Има няколко типа задни капаци. Всички те са различни – по начин на затваряне.

- щракащи. Отличителна черта – обикновено след внимателен оглед можем да намерим фаска, в която да вкараме нож и със силен натиск да я отворим. В съвременния електронен ширпотреб такъв капак се среща много често. Но с засечки, уж за отвиване. Страшен номер. Ако не го знаеш, можеш да се гръмнеш, ама няма да го отвиеш.



Фаска в пръстена на стъклото. Това не е капак.



По-съвременно решение – издатина на капака.



А тук просто се вкарва нож



Така



- винтови, с резбови пръстен или с резба на самия капак.



[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image019.jpg]

Или такa – с многостенен капак.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image020.jpg]

Първия вариант отвииваме или с най-големите шивашки ножици (те са по-корави), или с презаточени челюсти на стар шублер. В сбирщините на битаците често се въргалят такива ключове.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image021.jpg]

Фирменият ключ (купен в най-обикновен немски моделарски магазин – модели на локомотиви, коли и т. н.) изглежда така.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image022.jpg]

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image023.jpg]

- доста рядък вариант за Съветски часовник – байонет. Завърта се на малък ъгъл и се отваря.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image024.jpg]

Секторите на байонета на какапа.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image025.jpg]

И така, часовникът го отворихме. Какво виждаме? Мръсотия!

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image026.jpg]

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image027.jpg]

Много мръсотия. Веднага заявяваме, че с ръждив часовник не се разправяме. Никакъв шанс. Нищо не може да се направи – трябва всичко да се сменя. Да се слага ново или да се изработва ново. Рано ни е.



Основните части на механизма

I - баланс.

II - Колесна система

III- ходова пружина (може да бъдат две – в Слава)

IV- храповик – също няколко възможни типа.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image028.jpg]

Първото, което правим, докато механизмът още е в корпуса – развиваме ходовата пружина.
[i](въпрос към часовникарите – как е на български „спускаем заводную пружину“? Тук авторът е използвал точния руски часовникарски термин, въпреки че на повечето места в статията ги избягва... не че не ги знае, но използва нарочно общотехнически термини, та чайниците по-лесно да разбират, а не да се ровят в три книги, за да схванат смисъла на две изречения. И въобще, чакам забележки по терминологията... ама няма да следвам всички. Статията ми харесва, иска ми се да не я убия при опит за превод. Има две-три неясни места, ще напиша писмо на автора и ще го питам, какво е имал точно предвид. След това ще оправя статията и ще я сложа някъде, а на автора ще пратя линк към постоянния URL) [/i]
Ако коронката на трупа е оцеляла, и тя може да се завърти (ако не е изтрита до основи) – опитваме да завъртим малко в посока навиване и гледаме храповика. Той трябва малко да се завърти и да прещрака на два-три зъба. Това ни и трябва – с игла застопоряваме храповика в положение извън зацепване и плавно отпускаме ходовата пружина, давайки възможност на коронката да се завърти, полекичка отпускайки я в стиснати пръсти.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image029.jpg]

Веднага слагаме пред себе си две петрита. Или бели чинийки, или съдове с равно и плоско дъно. Диаметър – 15-20 сантиметра. Аз използвам петрита. Лесно се покриват през почивките.

Изтегляме коронката. За тази цел фиксаторът се натиска с игла.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image030.jpg]

Измъкваме механизма от корпуса. Често през задния капак. В нашият случай – обратно. Сваляме пръстена със стъклото и изваждаме механизма откъм циферблата.

Сваляме стрелките.
Минутната, общо взето, просто. Ако ще и с отвертка

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image031.jpg]


Часовата и секундната – това вече малко е приключение. Инструментът е правен от реле (някакво електрическо реле – там материалът на контактните групи е точно такъв, какъвто трябва – корав и тънък). Подгъваме – и ето ти инструментът, който ни трябва)

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image032.jpg]

Отвинтваме баланса. Размерът (калибърът) на отвертката трябва да съответства на размера на винта.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image033.jpg]

Развихме винта, и как да вдигнем целият възел? – обикновено има специални пазове, в които може да се забоде отвертка и да се разедини платината на баланса от основата [i](тук е грешка, това е мост, а не платина; трябва да го оправя, ама само след автора )[/i].

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image034.jpg]

Баланса го вземаме ето така.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image035.jpg]

Постепенно редим всичко в петрита.

Развиваме винтовете на блока на ходовата пружина. В часовниците има една хитрост – ако един винт е с много шлици, значи той е с лява резба.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image036.jpg]


Под циферблата се намира колесният възел на стрелките (I) и възелът за навиване и преместване на коронката от положение навиване в положение сверяване (II) (по-научному се казва ремонтоар)
[i]Tук има разлика. Ремонтоар (бълг.) = заводной вал (рус.) На френски май е и двете – ще проверя и ще напиша в отделно съобщение – сега съм изключил интернета, щото иначе няма да свърша нищо Засега го оставям за възела, по примера на Богдан – по-проста терминология [/i]
Разглобяваме.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image037.jpg]

Сваляме минутния пиньон
[i]На български – карамфил, ама в тази статия ще бъде минутен пиньон. На руски е минутный триб. Триб – зъбно колело с малко и малки зъби , работещо и като вал
[/i]Това е единствения възел в часовниците, където трябва да се прилагат усилия. Дърпаме достатъчно силно. Ако се изплъзне – повтаряме. Минутният пиньон винаги се сваля с усилие. Важното е да не ни е страх.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image038.jpg]

При разглобяване на възела за сверяване обръщаме особено внимание на пружината.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image039.jpg]

Тя има подлото свойство да щрака и да отлита в неопределено направление. Борим това свойство с проста хватка – закриваме (притискаме) цялата пружина лекичко с пръст и внимателно я «изщракваме» с игла под пръста.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image040.jpg]

Всичко събираме в петри.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image041.jpg]



Следва най-дългото и акуратното. Баня.


Вземаме плитък плосък съд. Наливаме бензин. И мием. С четка за рисуване и с клечки за зъби. До б** Да не остане никаква мръсотия.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image042.jpg]

За дребни механизми – по-твърдичка четка за акварел, от катеричка. За едри механизми (будилници и джобни часовници) може да опитаме меки четки за маслени бои.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image043.jpg]

Сушим: след бензина слагаме на хартиена салфетка. Обикновено аз вземам тежък катрон и на него слагам парче хартиена кърпа. Да не подскача и да не бяга. Салфетките и кърпите се подпират по критерий – колкото по-малко влакънца, топлова по-добре.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image044.jpg]

Просто слагаме - нека бензинът да попие. После вземаме детайла с пинцет и обдухваме с въздух, с гумена круша (за клизми ... [i](Бел. прев.: аз използвам [url=http://drogeria-bg.shopmania.biz/pokupka/%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D1%83%D1%88-vitalis-65981]по-възвишен продукт[/url], с доработен ху... накрайник )[/i]), та да издухаме бензина от отворите. И така – последователно всички елементи на часовника, които лежат в петрито или на импровизираната «сушилня». Възел по възел. Има се предвид ето какво: отвинтили сме платината (има предвид мост; ще уточня) с нейните три винта – слагаме ги заедно. Смятаме, че това е нашият възел. Та да не объркаме винтовете и детайлите. Слагаме ги на същите места в петрито, или по-добре в отделно чисто петри. Старата после ще измием и ще протрием. Това е ако не предполагаме да сглобяваме веднага. Ако сглобяваме веднага, може «по ноти» - направо от салфетката. Но това става при определен опит, навик и скорост при работа.
Балансът. Докато нямаме голям опит – не го разглобяваме. Завираме целия блок платина/спирала/баланс в ваничка с безнин и просто дълго го плакнем. Ясно, че това е неправилно. Трябва всичко да се разглобява и така нанатък. НО НИЕ НЯМАМЕ ОПИТ. Като изкормим 5-10 часовника, тогава ще гледаме баланси. Как се разглобяват. Ще четем книги. И ще правим според мъдрите книги (ако там е описано подробно).

Забележка за ходовата пружина. Нищо не правим. Просто изтриваме отвън със салфетка. Чистим зъбите с четка. С разглобяване, смазка, сглобяване и замяна на пружината ще се развличаме следващия път. Засега нямаме опит. Сложно е.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image045.jpg]

А сега по-интелектуалната част – да сглобим получения пъзел.

Всичко се изпълнява както следва:

- ходова пружина

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image046.jpg]

- колесна система. Пак малко развлечение. Подредихме зъбчатките в долните камъни. Покриваме ги с платината, а след това трябва да клатим горната платина с пинцет до тогава, докато горните оси на зъбните колелета не улучат камъните.
[i]Мой вариант – Подредихме зъбните колелета в долните камъни на платината. Покриваме ги с моста, а след това трябва да клатим моста с пинцет докато горните цапфи на зъбните колелета сами не влезат в камъните.[/i]
Малко зор, но става. Някой път може да опитаме да помогнем на процеса с тънка игла – да мърдаме с нея колелетата, до които можем да стигнем.

Основното правило – БЕЗ НАСИЛИЕ. Всичко се прави без никакво усилие. Всичко от самосебе си се «защраква» на място и платинката забележимо пада надолу. Часовниковият механизъм е тънка работа, усилията са много малки, загубите при работа също са много малки, и съответно той не се прави на стегнати сглобки. СТЕГНАТИ СГЛОБКИ В ЧАСОВНИК НЯМА ПО ОПРЕДЕЛЕНИЕ [i](Богдан има предвид подвижните части, иначе колкото щеш, и в статията има показани няколко)[/i] . Ако горната платина не си е на мястото, зъбното колело не е влязло в камъка си. Или докато сме мърдали, е изскочило от долния камък. Още един път повтаряме – УСИЛИЯ НЕ МОЖЕ ДА ИМА!!!
Критерий за правилна сглобка може да бъде следното: малко завъртаме барабана на ходовата пружина. САМО МАЛКО – и всички колелета трябва да се врътнат. И всичко това – почти без усилие на барабана.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image047.jpg]

- поставяме анкъра
[i]отново терминологична яма... на български секи дума, къ си знае. Традиционният термин този път е френски, ancre. Произношението е сложно, с носовка, пък и няма да ни разберат часовникарите. Около края на по-миналия век майсторите са казвали „анкр“. После с въвеждането на звучен ер голям (справка Алеко, в писмата на Бай Ганьо) станало анкър. Не много благозвучно, ама по-добре от замбалък [/i]
- поставяме баланса


Смазваме камъните отгоре – от страната на задния капак. Използваме самоделна маслодозировка.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image048.jpg]

Обръщаме механизма, смазваме всички камъни от страната на циферблата.
Сглобяваме механизма на коронката.

Пружинката. Още едно приключение. Притискаме я цялата с широка отвертка. И я слагаме на място с игла. Пружинките май са най-гадната част от цялото това занятие. Бягат. И ние ще се мъчим с тях а) докато не надобреем и б) докато не съберем часовникови трупове, от които без угризения на съвестта да вземаме части.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image049.jpg]

Сложихме я на място. Не дишаме – да не изскочи.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image050.jpg]

Сглобяваме колелетата на стрелките. Минутният пиньон се набива силно на оста. С какво? С квото падне под ръка по-подходящо. Както сме го свалили, така и го слагаме. Натискаме силно. Докато щракне.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image051.jpg]

Смазваме. Какво да смазваме – щом сте могли да сглобите този пъзел, по повод на смазката също ще се наложи да се мисли и смазва самостоятелно. Основно правило – смазва се само с маслодозировка и минимално. Смазват се всички триещи се части. Платините трябва да бъдат сухи. За това са и ямичките в камъните – та маслото да не тече извън тях. Камъните на анкъра не ги смазваме. Рано ни е. Трябва микроскоп.

Слагаме циферблата.

Стрелките.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image052.jpg]

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image053.jpg]

Слагаме механизма в корпуса.

[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image054.jpg]

Натискаме фиксатора на коронката и я слагаме на място. Навиваме. Наслаждаваме се. НАПРАВИХМЕ ГО!!! САМИ !!!


[img=http://iasb.narod.ru/watch-2_files/image055.jpg]

По-нататък – по вкус. Полираме стъкла, корпуси. Кефим се и търсим нов обект за изследване.



Богдан Ясинецкий
bob253hotmail.com
21-мая-2006

Оригинал на http://iasb.narod.ru/watch-2.htm

"Намерихме масълце."

ни хрена не понятно. мне казалось, что Varban наш человек...

Немножко порно для часовщиков